Какво ни казват игрите на детето

Какви важни и интересни неща можем да научим за детето си, когато го наблюдаваме как играе? Да се тревожим ли, ако то строи гроб и погребва в тях куклата? Какви правила трябва да спазват родителите, за да запазят и да поддържат „света на игрите“ ...
На тези и други въпроси отговоря Сергей Плахотников, специалист по детско развитие в New School.

Какво да следим

На първо място, наблюдавайте какви идеи му хрумват 
Детето превръща дори най-неподходящия предмет в нещо важно и значимо за своята игра. Железопътната линия може да бъде построена "в разрез" с всички стандарти, но да отговаря на представата му, че иманно оттам ще мине „специалният“ влак .
То може да „превърне“ всеки предмет в нещо, от което се нуждае. Обикновените дървени цилиндри могат да се превърнат в чаши. И по време на игра, ще си служи с тях и няма да се опитва да намери истински.
Родителите трябва да се правят на неразбиращи и да задават много въпроси. Виждаме, че абсолютно несъвместими неща са струпани на куп. Например таткото, кандидат на исторически науки, гледа кораба, който детето е построило, а на палубата му има индийци, войници, автомобили .. . Той се изкушава да направи забележка и да „въведе ред“. Но бърка. В този момент играта спира и контактът с детето спира. Най-добре е бащата да не се намесва. По-добре е да наблюдава, какво ще се случи, на къде ще плава корабът, как основните герои ще сменят местата си.

Питайте, а не разказвайте, какво вие мислите, че става

Конструкторите, които купуваме, имат инструкции. Детето ги сглобява по схемата, връща се обратно, ако е пропуснало някоя част, започва отново и така докато сглоби конструкцията.
Това е много важно умение, но няма нищо общо с играта. Моделът стои на рафта в библиотеката и събира прах, докато майката случайно не го бутне и отделните части не се разпилеят.

И тук играта започва!

Когато всичко се прави наново, се ражда и нова история.
Тогава е добре отново да се правим на неразбиращи, да гледаме внимателно и да питаме: "Какво си сътворил? Как го постигна? " Така ще застанем на позицията на изследователи, а това е съвсем различен тип ВРЪЗКА.
Ние наистина ще помогнем на сина/ дъщеря си да развива своята самостоятелност и да върви напред.

Страховете на родителите

В играта детето пресъздава това, което е изключително важно за него или това, което не може да си обясни само. Нещо, което не може да преживее в обикновения живот, или което го е докоснало, а понякога дори го е травмирало.
Родителите са ужасени, когато гледат как то строи гроб от дъски, слага вътре куклата, пише надпис, подготвя реч.
Това е една от важните функции на играта и родителите не бива да се намесват, нито да забраняват подобни игри. Нека то играе, без да се плаши от подобни истории.

Снимка: Getty

Детският свят

Хлапето създава свои игри – достатъчно е да има на разположение възглавници, столове и други неща, които могат да се местят.
Не се притеснявайте, ако построи затворена къща – не е задължително „да има прозорец“. Затвореното пространство ще му даде възможност да се почувства в пълна изолация, да разбере какво е „непрогледен мрак ”.
По някое време то ще вземе фенерче. Или пък ще „отвори“ прозорец. Постепенно може би в конструкцията ще се появи вход и изход.
Много е важно да обърнете внимание на три параметъра: пропускливост, детайли и наситеност.
„Пропускливостта“ на постройката, която хлапето гради, е свързана с елемента на комуникация.
Детайлите показват доколко то е изпъстрило сюжета на играта с подробности.
А насищането е свързано със скъпите за него „персонажи“, които включва в играта. Например, любима играчка, мече, кукла, кола, защото зад всяко от тях има определена история.
Като знаете тези особености, можете да създадете наистина приказен свят, в който детето да се чувства изключително комфортно и изключително заинтересовано.

Правила за родителите

Има две основни правила.
Трябва да обсъждаме детската игра от позиция на неразбиращ и на аматьор. Да питаме и да искаме пояснения от хлапето. От друга стана трябва през цялото време да използваме езика, който то използва в своите диалози. Ако то каже, че това е изгоряла пожарна машина, по-късно в разговора я наричайте точно така - изгорената пожарна машина.

Не забравяйте, че децата се борят за признание

Признанието им е много нужно и те интуитивно се борят да го получат. Въпреки че не само вашето признание е важно за тях. Признанието от страна на връстниците има особена тежест.Но това е тема на друг разговор.

Мона Василева